Вдъхновяващи филми по истински истории се правят често,но ,,Гласовете на свободата"" стана един от любимите ми.Става въпрос за една млада учителка ,която е назначена в училище пълно с деца от разбити семейства с ниска култура и уважение единствено към гангстерите от съответния етнос.
Преди 3-4 дена се чудех какво да гледам и видят този филм в листата си за гледане в imdb и си казах защо пък не ,биографичен филм с Хилари Суонк. Макар че бях изморен и си мислих ,че няма да остана буден до края го изгледах с интерес .
Историята е позната напомня на,, 12 гневни мъже"" "57 (върховен филм) и на направения точно десет години по-рано филм със Самюел Джаксъм -,,187"" ,но въпреки това филма е чаровен.
В такива филми обикновено има и голяма доза романс ,писателите и сценаристите обикновено го ползват като евтин трик да се привлече вниманието на зрителя и да се запълнят няколко страници от сценария.За моя радост тук романтиката,в онзи тесен смисъл на думата свързан с любовта между двама души липсва.Но я има в своя по-широк смисъл ,както и една интимност между учителката и нейните ученици.Интимността ,за която говоря е свързана с желанието на учителката да предразположи децата да бъдат по- отворени и да споделят с нея и макар никое от тях да не го прави вербално,те споделят своите чувства и горчиви преживявания в специални тетрадки/дневници.
Филмът не съдържа много повратни моменти и е почти праволинеен ,но това не пречи да създаде едно приятно чувство на цялост и завършеност след като го изгледате.Може би това се допълва от истинността на продукцията и от факта как една учителка е успяла да повлияе на животите на толкова много хора за по-малко от 4 години.
,,Гласовете на свободата"" доставя очакваните послания за надеждата и способността да се променят съдбите на много хора от една единствена личност в техния живот и го прави по начин, който е емоционално и интелектуално удовлетворяващ.




Емоционално ваш,
Равон Тогайонг

https://yotogang.blogspot.bg/